САФЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Сафическа строфа. Литер. В древногръцката поезия – строфа, която съдържа три еднакви стиха от по четири хорея с един дактил в средата, a четвъртият стих се състои от един дактил и един хорей. Използването на формата може да се проследи с няколко примера – епоса „Кървава песен“ на Пенчо Славейков, неговите стихотворения в сафическа строфа („Истина“, „Воля за живот“ и „Слава“ („На Острова на блажените“, 1919). ГСУФКНФ, 2012, т. 105, 141. С адонически стих завършва сафическата строфа. Л. Ницолов и др., РЛТ, 34.