САФРЍДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до сафрид. При обикновения хайвер (шаранов, херингов, сафридов, скумриев) зърната имат мека консистенция, но са със запазена форма и структура. А. Георгиев и др., САК I, 298. Сафридов пасаж.
2. Като същ. сафридови мн. Зоол. Семейство морски пасажни риби с удължено, сплеснато тяло, покрито с дребни люспи или голо, с тъмен гръб и сребристобял корем, със странична линия от гребеновидни костни щитчета и с издадена долна челюст. Carangidae. Към семейство сафридови принадлежат над 30 рода, с повече от 200 вида, разпространени в тропичните и субтропичните води. Хр. Дончев и др., СХС II, 25. Семейство Carangidae (сафридови) са около 200 вида. Те са топлолюбиви морски риби. Т. Генов и др., З, 208.