САХÀН м. Остар. и диал. Медна чиния. В сивозеленикавия бакърен сахан, кой знае от кога некалайдисван, димяха сварените картофи. Б. Несторов, СР, 17. Калфите и чираците изковаваха от медните плочи сахани, тепсии и гюмове. Д. Спространов, ОП, 329. И после, стига с тия сахани, с тоя бакър. Сега всички люде се хранят в порцелан. Д. Талев, ПК, 605. Облизва се като куче, кога ближе блажен сахан. Послов., Н. Геров, РБЯ V, 121.
◊ Облизвам (лижа) сахана (саханите) на някого. Разг. Пренебр. Държа се раболепно, лакейски; угоднича. Царските хора, ония, които облизват саханите на тиранина, които мерят съдбата на народите с аршина на своя кръвожеден господар, ще да възразят, че тие селени са биле отклонени от правия път чрез подбуждението на недоброжелатели. З. Стоянов, ЗБВ II, 47.
– От араб. през тур. sahan.