САХÀНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от сахан. – Като седнеш там, на тезгяха, и като направиш някоя вещ... едно саханче да направиш... Нещо те напъва в ръцете, в пръстите и колкото повече чукаш, става ти леко ей тука, е – посочи той с две ръце гърдите си. Д. Талев, ЖС, 100. Мама принася в саханче парченца от кървавицата, нарежда наоколо тънки порязаничета от коледния кравай. Т. Влайков, Пр I, 241. На всяка трапеза дядо игумен ще прати по едно саханче манастирска гозбица, курбан, а негде – и по едно шишенце манастирско винце. Н. Начов, КМСО, 28.