САХАТЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. 1. Часовникар. Той прати сахатя си по Маврудия Разложанина, който бе тук на поклонение, да му го поправят сахатчиите в Банско и да му го прати после по керван. Вл. Свинтила, СЗЗ, 420.
2. Ковач, който изработва железните конструкции на обществените часовници. Сахатчии са били ония ковачи от XVIII век и началото на XIX век, които са правили желязната конструкция (чарка на обществените часовници, като са изливали и самите камбани на тия часовници). П. Цончев, ИСМГ, 203.
– От араб. през тур. saatçı. – Друга форма: саатчѝя.