САХТИЯ̀Н м. Остар. и диал. Фино обработена и боядисана козя или овча кожа, използвана за направата на обувки, чанти, подвързия и др.; марокен, шевро, сафиян. Голямо майсторство са достигнали те и в обработването на кожите, в производството на кожени изделия. Изработваният прочут червен сахтиян почти изцяло се изнася. Л. Мелнишки, Н, 42. Кожарите произвеждат гьонове, сахтияни и мешини. Ив. Унджиев, ВЛ, 21. А под ръката му простряна се разгърна, / дебелия тефтер в син тъмен сахтиян / подвързан, с бронзови копчалки. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 275. В по-послешните времена се е развила търговията със сахтияни между българските земи и Виена. СбНУ XII, 258.
– От перс. през тур. sahtiyan. – Други форми: сахтиàн, сахтя̀н, сафтия̀н, сафтя̀н.