САХТИЯНДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. Занаят, поминък на сахтиянджия; кожарство, табаклък. В третата четвъртина на 19-ия век Велес е достигнал цветуще състояние. Кожарството (сахтиянджилъкът), мутафчилъкът, винарството са били в пълния си разцвет. Г. Баждаров, ИМЗ, 63.