САХТИЯНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Човек, който произвежда сахтиян и предмети от сахтиян; кожар, табакчия. Купи я [къщата] сахтиянджията Димитраки, дето имаше мааза за кожи отдире Куршумхан. Н. Алваджиев, ПХ, 56.


Източник: Речник на българския език (онлайн)