САЧЍКÀБРЪЗ м. Остар. и диал. Железен сулфат; зелен камък. Зеленият сачикабръз, разтопен в дъждовна вода или попръскан по земята, за мальо време очистя въздуха, лошата миризма са изтеглява. Ступ., 1875, бр. 6, 48.
– От тур. zâç-i kıbrız. – Други форми: сачѝкъ̀бръз, сачѝкàбрус.