САЧМАЛЍЙКА ж. Диал. Пушка, при която за стрелба се използват сачми; сачмарка. Той [човекът] проповядва против убийството, а е изнамерил най-страшните оръжия за убийство: разни видове пушки – куршумлийки и сачмалийки. Елин Пелин, Събр. съч. VII, 255.


Източник: Речник на българския език (онлайн)