САЧМАЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. 1. За пушка – която стреля със сачми. Нямаха всички добри пушки, имаше и 12 пушки сачмалии. Л. Милетич, РТБ, 233. Със сачмалии чифтета, годни само зайци да бият, тия шепа хора излязоха да се борят против най-добрите главорези и против най-жилавия солдатин на света. Д. Страшимиров, ИАВ I, 194.
2. За рана – която е от сачма. У горица нигде никой нема, / саде ми йе Дамян болен юнак, / на Дамяна тия люти рани, / осемдесе рани сачмалии, / седемдесе рани куршумлии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 215.
– Друга (остар.) форма: съчманлѝя.