САЩЍСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от сащисвам и от сащисвам се; смайване, слисване. – Хей, мъжо, кой си, бре? – Човек – отвърна Любен с малко подправен глас. Предвиждайки, че може да му се случи такова нещо, той предварително беше намислил тоя неопределен отговор, присъщ на човек, който от простодушие в сащисването си не знае какво друго да отвърне. Т. Харманджиев, КВ, 466.