СБÀБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Състарен; сбабичасан, сбабичосан. – Луди хора! – ще кажат разкисналите и преждевременно сбабените вечни посетители на кафенетата и академиите. Ал. Константинов, Съч., 89. Един двуметров балканджия разказва на един сбабен момък: – Как да го не знам! П. Велков, СДН, 441. ● Обр. Той гледаше сбабените и разкривени дъбове край пътя, самотните полянки насреща, спомняше си колко пъти бяха минавали с жена си от тука. Й. Стоянов, ПД, 27.
2. За лице – състарен, сбръчкан; сбабичасан, сбабичосан. Сухото ѝ, рано сбабено лице доби обикновения си израз – малко замислено и тъжно. Ст. Марков, ДБ, 136. Личеше, че някога е бил хубав човек. По сбабеното му лице и сега се долавяше някаква миловидност. Ем. Станев, ИК I и II, 249.