СБАБИЧÀСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Състарен; сбабен, сбабичосан. На прага стоят три-четири бледи деца и нетърпеливо поглеждат към завоя на уличката. Те не чакат ни ласки, ни подаръци. Но те чувствуват нужда да видят добрите очи на своята сбабичасана майка, смръщеното лице на татко си – покровител. Елин Пелин, Събр. съч. VI, 67.