СБАРАБАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сбарабаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Обикн. с предл. с. Изравнявам, приравнявам. За какво? – и докторът сбарабари коня си с нейния. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 36. Ази все налягах: цар, та цар… / Народа стадо е и трябва му овчар, / .. / И таз добра! Я виж: ти хората с овцете / сбарабаряваш. Бог на хората е дал / ум – те сами да си оправят своя хал. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 104.
СБАРАБАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; сбарабаря̀ се св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. с. Застигам се, изравнявам се с някого, нещо. Тълпата го спря на едно място и той се сбарабари с Фотина. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 137. // Само мн. Застигаме се, събираме се и започваме да вървим заедно. Ами разбират ли тия животни [прасетата] какво ги очаква, но както щръклеят, изведнъж мирясват, сбарабаряват се, вървят едно до друго като коледари. К. Георгиев, ВБ, 85. Същата година през един студеничък облачен ден на зимата, като се разхождах из многолюдната Витошка улица, застигнах едно погребално шествие. Понеже се сбарабарихме, аз попитах едного от изпращачите кой е умрял. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 128.