СБЍВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Сбиване2. Райна: – А комис Сурсовул що стана? Обрен: – Той в последното сбивание с русите е паднал мъртъв под Светославовия меч. Д. Войников, Избр. съч., 86. В царуванието на Каракала даките пак са възбунтуваха и са случиха няколко сбивания помежду тях и този владетел. Т. Шишков, ИБН, 49. Едно сбивание се е случило така също във Владимирово, което се свърши с изгубванието на живот от двете страни. Пряп., 1903, бр. 84, 2.