СБЍВКА ж. Остар. и диал. Битка, бой, сбиване2. Първата сбивка била злочеста за Цезаря, той бил отблъснат и принуден да отстъпи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 343-344. Мъжете в безобразна леност скитали по горите и прекарвали само с грабежи и сбивки, а на жените оставяли всичката работа. БПр, 1893, кн. 4, 35. Баязидовият син Селим отишъл с война против баща си зарад престола и подир сбивката при Чорлу в август 1511 бил принуден да бяга за помощ при тъста си, татарски хан в Крим. БНТв ХІ, 147.