СБЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от сбирам и от сбирам се. – Слушайте, хей, селянее! След вечеря всеки да си ляга! Никакво движение по улиците, никакво сбиране на повече от трима не се позволява. Кр. Григоров, ОНУ, 136. Забранено е сбирането на нови пътници със стари. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 90. Пишат вестниците по турско, че еди кой си округ дал еди колко си хиляди лири волна помощ и пр. Но знае ли светът как ги е дал? Насила са сбрани. Аз бях очевидец на това сбиране. НБ, 1876, бр. 40, 157.