СБЍРАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Събиране; сбиране. Със сбиранието си за път прибързах малко, та заборавих да си зема руско-французския лексикон. АНГ I, 209. Хвани ръката три пръста долу от лакътя, сбиранието и разпущанието на мишците на противоположните страни на ръката има да ся усетят една след друга. НКАФ, 23.

2. Събрание, сбирка; сбир1, сбирня. Хаджи Вълко излезе вече на чело. Повикваха го на общи сбирания, повикваше го и владиката на митрополията. Ил. Блъсков, ПБ І, 17.


Източник: Речник на българския език (онлайн)