СБЍРАЧ м. Остар. и диал. Събирач. От другите манастири има разпратени духовници таксидиоти (сбирачи) по градища. ДЛ, 1861, бр. 59, 238. Из ниве одат жетварки, / из сено одат косаче, / косаче, още сбираче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 270.


Източник: Речник на българския език (онлайн)