СБЍРИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Сборище; сбирило, сбирало, сберило, сбирнина. В тоя малкий манастирец, прибежище на отпадналите от труд пътници и сбирище на поклонниците, живял тогива отец Моранд. Й. Ненов, ЧГ (превод), 5. Не интересува ли се едно общество, една държава от дълга към немотиите, падналите и загинващите свои членове, а особно деца, то не е общество, не е държава, а е сбирище, което лесно се разпада. Просв., 1904, бр. 4, 349-350. Препусна конче храняно, / отиде в гора зелена, / на хайдушкото сбирище. Нар. пес., СбНУ ХXII-XXIII, 108. – Фала тебе, Рельо шестокрила, / .. / изнеси ме, море, на сбирище, / декато се говеда сбирая, / и сички свет че там да се сбере. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 246.