СБИРÒТОК и СБИРОТÒК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Сбирщина; сбиротък. Неговата [дружина] е сбироток. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 424. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. М. Георгиев, Избр. разк., 88-89.