СБЛЪ̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от сблъсвам и от сблъсвам се; сблъскване, сблъсък. Из обнародваните в нея [Жълтата книга] документи излиза, че Франция още от началото на българский преврат в Румелия е полагала всичките си усилия, щото сблъсването да се ограничи на местото си и да се достигне до едно мирно решение. ИДА, 2005, т. 89, 352-353. Известието на Геродота е по-достоверно, защото без силни сблъсвания и без борба персите не могли от подчинен народ да станат господствующ в Мидийската монархия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 36. В опасните минути, когато ни предстоеше някое сблъсване, Гавриил пръв застанваше до мене, готов да се хвърли като лъв върху противниците. Св. Миларов, СЦТ, 206.