СБЛЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; сблъ̀скам, -аш, св., прех. 1. С предл. с. При движение неволно, внезапно и силно блъсвам главата или част от тялото си в главата или в съответната част от тялото на някого; сбутвам. Кардашев сблъска гърба си с друг гръб, обърнат към неговия. Ив. Вазов, Съч. Х, 14. Шопът погледна стражаря, па отбягна нататък в същия миг, когато една възрастна дама, загледана другаде, сблъскваше крилатата си шапка с гуглата на приятеля. Ив. Вазов, Съч. Х, 5. Така рязко се обърнах, че сблъсках главата си с неговата. // За две или повече лица или животни – при движение неволно блъсваме главите си или части от тялото си; сбутвам. В ръката ѝ лъсна пакетче луксозни цигари. С Ичо си сблъскахме ръцете над пакетчето. Д. Цончев, ЛВ, 69-70.
2. Блъсвам (в 1 знач.) изведнъж силно някого или нещо. Някои сблъскаха масата. Стативът се разклати и се поотмести от мястото си. СбАСЕП, 19. Змея (сблъсква я и я ритва от урвата надолу): – Оттука! П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 305. // Правя или ставам причина две или повече лица или предмети да се блъснат изведнъж силно едни в други. Те бягаха към рида, додето втори залп ги сблъска и размята и смете. П. П. Славейков, КП ч. ІІІ, 199.
3. С блъскане, натиск вкарвам много хора или предмети някъде, в нещо, така че да го заемат плътно, да го запълнят; наблъсквам, натиквам1. Тъмничарите тичаха по дългия дървен чардак, отключваха празните килии, сблъскваха вътре докараните българи. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 136.
4. Прен. Обикн. с предл. с. Ставам причина някой да срещне неочаквано някого. Спасов се стараеше да избягва този неуморим човек. Но самата работа всеки ден, всеки час го сблъскваше с него. М. Марчевски, П, 143. В чужбина често пъти срещаш някого, с когото нямаш нищо общо, а просто случаят и естеството на работата те сблъскват с него, едно късо познанство и после всеки тръгва по своя път. Н. Драганов, ТМС, 30. Животът го сблъскваше с хора от всички прослойки.
5. Прен. Обикн. с предл. с. Правя някой (лице, партия) да влезе в стълкновение, конфликт. Главната цел на Кондарев бе да сблъска гражданството с военните. Тълпата трябваше да нахлуе в клуба, да освободи арестувания войник. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 133.
6. Прен. С предл. с. Правя или ставам причина някой да срещне, да се натъкне на нещо, обикн. трудности, несгоди, изпитания и под. Ако съдбата не го [Яворов] сблъска с трагическите проблеми на живота, ако той не ги преживее и изстрада, ще бъде отнесен заедно със своя талант от мътните и кални вълни на живота. Е. Сугарев и др., КН I, 116. Немалко значение за формиране характерите на своите герои отдава Емилиян Станев на оня рязък, така болезнен за тях контраст между високите социални и нравствени идеи, с които епохата ги сблъсква, и убогата изостаналост на еснафската действителност, сред която живеят. Б. Ничев, НСЛ, 104. Животът в чужда страна те сблъсква с големи предизвикателства.
7. Прен. Противопоставям две или повече абстрактни неща, обикн. различни, противоположни. От друга страна е подходил писателят към главните образи, които носят интелектуалния план на романа. Емилиян Станев обича да сблъсква и съпоставя характери и да търси приликите и отликите между тях. Б. Ничев, НСЛ, 102. // Ставам причина две или повече абстрактни неща (възгледи, чувства и под.), обикн. различни, противоположни, да влязат в противоречие, конфликт помежду си, да противостоят едно на друго. Мичкин дойде на другия ден малко навъсен от подозрението, че Ирина го викаше за някакво ходатайство, което щеше да сблъска партийния му дълг с почитта му към тази жена. Д. Димов, Т, 655. сблъсквам се, сблъскам се страд.
СБЛЪ̀СКВАМ СЕ несв.; сблъ̀скам се св., непрех. 1. С предл. с. За тяло, превозно средство и др. – при своето движение се блъсвам, удрям силно в нещо, което обикн. се движи в посока, противоположна на посоката на моето движение. При липса на ограда не всички коли, отклонили се от своята лента, преминават в лентата на срещуположното движение и не всички се сблъскват със срещуположно движещи се коли, но при евентуално сблъскване катастрофите са по-големи и почти винаги има жертви. Кр. Асенов, ЕПП, 270. Товарен влак се сблъска с друг влак, пълен с пътници. // За човек – при своето движение се блъсвам в някого, който обикн. върви срещу мен. Гражев поиска да излезе. Но на вратата се сблъска с един войник, който тичешком се вмъкна вътре. Ив. Мартинов, ДТ, 97. Руменов се качи на пруста и почти се сблъска с Илин, който бързаше да го посрещне. Х. Русев, ПС, 27. На вратата се сблъска със стрина си и тя едва не разсипа крината с просо, що носеше. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 193. // Само мн. За две или повече тела, превозни средства, лица и др. – при своето движение се блъсваме, удряме силно едно в друго (един в друг). В кинетичната теория на газовете и други области се смята, че имаме работа с малки еластични топки, които се движат, като постоянно се сблъскват помежду си. А. Стоянов, ТМ I, 24. Като се сблъскат два облака – ето ти и гръм. Цялата работа е в електричеството. П. Незнакомов, МА, 30. На едно завойче изневиделица се озовах лице срещу лице с войник от нашия окупационен корпус. Спряхме почти едновременно. Ако направехме само още по една крачка, и щяхме да се сблъскаме. Д. Жотев, ПМИ, 113. Толкова бързо се гонят [децата], а пък нà, няма да се сблъскат и съборят. Т. Влайков, Пр І, 45. Двата автомобила са се сблъскали челно в близост до града.
2. Разш. С предл. с. Срещам се, обикн. неочаквано, изненадващо, с някого. Отново се качвам на таратайката и се връщам в града, избягвайки улиците, където бих могъл да се сблъскам с неприятни познати. Б. Райнов, ГН 1974 [еа]. Малко преди да се качи в самолета за България, той се сблъска със свой сънародник.
3. Само мн. За много хора – блъскаме се един друг, обикн. за да застанем по-близо един до друг в някакво тясно помещение, пространство; сбутвам се. Влакът спря на една малка гара, в купето влязоха още няколко пътници, разместиха се, сблъскаха се. Г. Караславов, СбСт, 18-19. Нахълтаха в големия магазин и други от турците, сблъскаха се на двете му врати, не ги побираше да влязат всички отведнъж. Д. Талев, ПК, 542.
4. Прен. С предл. с. Влизам в стълкновение, битка, сражение с някого. Младежите застанаха в първите редици и се хванаха за ръце: – Всички след нас! След нас! (И демонстрантите тръгват към центъра на града, където ще се сблъскат с полицията.) Х. Оливер, НС, 172. Преди да се сблъскаме с турците и със сърбите, ние се ударихме вече с немците в собствената си земя. Ив. Вазов, НР, 35. // За армии, войскови части на две държави – влизаме в стълкновение, битка. Двете войски се сблъскаха като две огромни срещуположни устремени вълни. А. Гуляшки, ЗВ, 229. Колосалните армии щяха да се сблъскат, но в хаоса на сблъскването им мисълта му съзираше само поражението. Д. Димов, Т, 213.
5. Прен. Обикн. мн. За две или повече лица и др. – стигаме до големи разногласия, до конфликт, противопоставяме се остро един на друг, обикн. поради съществени различия във възгледи, разбирания и под. Христо Стоянов не принадлежеше никак към тая категория [на послушните]. Не бе трудно да се предвиди, че той и Каравелов ще се сблъскат при първия случай. С. Радев, ССБ І, 191. Гашков беше уверен, че те ще се сблъскат и или ще се разберат отново, или ще се скарат и вече няма да се срещнат. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 155. В края на 1874 г. било свикано в Букурещ общо събрание. На това събрание се сблъскали двете течения в революционната организация. Ист. Х кл, 151.
6. Прен. С предл. с. Срещам, натъквам се на нещо неприятно, негативно (трудности, пречки, несгоди, изпитания и под.) в определен период от живота си, в своята дейност и под. На следната 1347 г. Йоан Кантакузин бил коронясан за византийски император. Като управляващ той се сблъскал с проблема как да управлява без помощта на своите османски съюзници и как да ги накара да не нахлуват повече от Мала Азия в Европа. Хр. Матанов, СБ, 353. Трифон Палаузов още от малък се сблъска с нуждата. М. Марчевски, МП, 5. Едва ли има съвременен човек, който да не се е сблъсквал с трудности при изучаването на чужд език. СбТПРИ IV, 588. Сблъсках се с жестоката действителност. Δ Сблъсквам се с големи препятствия. Δ Сблъсквам се с недоверието на околните.
7. Прен. С предл. с. Влизам в досег с нещо, откривам нещо, което е ново, неочаквано, изненадващо за мен; попадам1, натъквам се. Когато самолетите достигнаха скорости, близки до скоростта на звука, авиоинженерите се сблъскали с явления, които отначало били просто необясними. Р. Радулов, ИГ, 96. В книгите на Крум Григоров не се сблъскваме със сложна проблематика, с тази трудна задача да се открие изворът на душевността, но те представляват един пъстър, разнообразен свят, виден с очите на детето. Е. Каранфилов, СБ, 102. Никога няма да забравя тази далечна зимна утрин, когато за пръв път се сблъсках с величието на Вазовото творчество. Г. Русафов, ИТБД, 262.
8. Прен. Само мн. За две или повече неща (възгледи, чувства, интереси и под.) с противоположно съдържание – влизаме в противоречие, в конфликт помежду си, противостоим едно на друго. Още от първия ден в отреда се сблъскаха два възгледа, колкото противоположни, толкова и горещо защищавани. Х. Русев, ПС, 126. Страхът и радостта в един и същи миг са сблъскаха и объркаха мислите ѝ. К. Петканов, В, 82. В американското общество се сблъскаха две противоречиви тенденции: на дълго потискания социален протест, от една страна, и на вродения консерватизъм, от друга. Земя, 2008, бр. 115, 16. По време на срещата се сблъскаха различни гледни точки.