СБОГУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сбогувам се. Тъжно беше сбогуването на Райча. Той едва сдържаше сълзите си, но не биваше да плаче. Д. Габе, МГ, 71. На сбогуване Гарашанин разтърси ръката на Раковски, погледна го право в очите, изпрати го до вратата на кабинета си. Ст. Дичев, ЗС І, 148. Девойката трябваше да си тръгне. На сбогуване ме попита в кой ден има свиждане и обеща да ме посети. Д. Жотев, ПМИ, 58. Всяка вечер той се срещаше с Лена, изпращайки я после до пътната врата, където сбогуванията им траяха обикновено повече от самите срещи. Д. Калфов, Избр. разк., 63. Мълчаливо сбогуване. Сърдечно сбогуване. Сбогуване с миналото. Сбогуване с детството.