СБОРЍЧКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сборичквам се. Светославовите приятели се хвърлиха да бранят бана от ударите. Последва сборичкване, закатуряха се столове, ревяха псувни и проклетии. Ив. Вазов, Събр. съч. ХV, 1978, 424. „Аз учех възрастните на грамотност, но едновременно мятах селските ергени при сборичкване и участвувах в не една от техните лудории...“ М. Николов, Избр. пр, 20. Жребците се сбиха. Сборичкването беше кратко, защото хаджи Петър се развика от чардака. Слугите се спуснаха да ги разтървават. Й. Йовков, Съч. II, 1989, 454.