СБРАТИМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сбратимя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Побратимявам. Има логика, / сила такава / в този / зъл, / в този / варварски / свят. / Тя с китайците / ни сбратимява / и ни скарва / с рождения / брат. Хр. Радевски, П, 138. Не общи спомени за дни назад, / а общата мечта така сближава. / Не общо минало на този свят, / а бъдещето общо сбратимява. Бл. Димитрова, Л, 170.
СБРАТИМЯ̀ВАМ СЕ несв.; сбратимя̀ се св., непрех. Диал. Побратимявам се. Как тъй тия хора за един миг се сбратимиха и сляха душите си в една? Д. Немиров, Др, 98. Като рекъл това, духът повел юнака към кулата. Там яли и пили три дни и три нощи – и оттогава се сбратимили. Н. Райнов, ЮНЮ, 8. Всякий ден чуем, че ся измислила по някоя леснина за работене и за търговия. А ако тоя дух за напредване потрае, то за късо време вси народи има да ся сбратимят и свържат по търговията и знанията. Лет., 1874, 168.