СБРУ̀Я ж. 1. Снаряжение, съставено от ремъци и други принадлежности и предназначено за оседлаване или впрягане на кон или друго впрегатно животно. Който закъснее или се покаже на прегледа с разни недостатъци в оръжието или в сбруята на коня си, ще бъде наказан според военния закон. А. Гуляшки, ЗВ, 30. Конете, сресани и измити, с лъскави седла и сбруи, ровеха нетърпеливо с крака. Й. Вълчев, СКН, 239. Велчо нареди да му оседлаят коня, като сложат новата сбруя, украсена с жълти пулове. Г. Дръндаров, ВЗ, 50. Файтонът леко се полюляваше под равномерния бяг на добре гледаните, с лъскав косъм, охранени коне. Сбруята им лъщеше на слънцето. Д. Спространов, С, 355.
2. Предпазно снаряжение с ремъци, колани и др., с което се обвързва тялото на човек и към което може да бъде прикачено някакво приспособление (въжета, парашут или др.), при катерене, алпинизъм, парашутизъм и под. или при работа, извършвана на голяма височина. Членовете на екипажа, работещи на височина извън борда на кораба или на места с опасност от падане, ползват осигурителни въжета, сбруи, висящи столове и други предпазни средства. ДВ, 2003, бр. 93, 15. Сбруя за скално катерене. Сбруя за парапланеризъм.
– Рус. сбруя.