СБРЪ̀ЧКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сбръчкам като прил. 1. Който има бръчки (в 1 знач.); набръчкан, сбърчен, набърчен. Двама сбръчкани пенсионери с възмутени лица критикуваха местния сладкар, който от две години не предлагаше на клиентите си нищо друго освен подсладен със захарин липов чай. Д. Кисьов, Щ, 176. Връстниците ми бяха остарели, особено жените – от тях просто се плашех и отвращавах: побелели, сбръчкани, изкривени. Ил. Волен, МДС, 29. По стълбите се зададе една дама, поприкрила с разни мазила сбръчкания си като костенурка врат. М. Яворски, ЕСВ, 55. Сълзи течаха по неговото старо и сбръчкано лице. Ил. Блъсков, ИС, 27. Младата хубавица обви с бялата си ръка Петровата снага и го целуна по сбръчканото чело. В. Друмев, НФ, 98. Сбръчкани бузи. Сбръчкана кожа. Сбръчкана ръка.
2. Който е с бръчки (във 2 знач.), гънки, бразди по повърхността си; сбърчен. Листата на някои от тези низи бяха вече пожълтели и сбръчкани. Г. Караславов, ОХ II, 29. От ореховите дървета в лъките брулеха влажни орехи, разпукали сбръчканата си обвивка. Л. Галина, Л, 68. Тя донесе кошница с изсушени, сбръчкани плодове. П. Стъпов, ЧОТ, 17. Само някоя бабичка ще почука стомна или паница и ще изсипе в чувала на майстора няколко шепи сбръчкан боб или престилка ронена царевица. Ив. Давидков, КХ, 8.