СБУ̀ТАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от сбутан. Когато дойдох в града от село и попаднах в клас на предимно градски момчета от добри, културни семейства, аз се стъписах от своето незнание, несръчност и сбутаност. С, 1988, кн. 1, 221. Потребно е око на художник, зрение за картина – да се групират хората, да се подирят интересните отношения между групите и отделните лица, да се поставят в пространството и откроят на декорите. Сега са сбутани. Тая сбутаност и безредие изглеждат предизвикани, между друго, и от това, че са дигнати и трите подвижни пода на сцената. Злат., 1929, кн. 4, 212.