СБУ̀ТВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от сбутвам и от сбутвам се. – Комитите! Комитите! – извикаха гласове. Подир първото късо смайване и сбутване потерята даде един страшен залп, последван от гороломен продължителен ехтеж. Ив. Вазов, Съч. XI, 16. Тежки физически сблъсъци нямаше, ако се изключи едно сбутване в пристъп на нерви в игра без топка. С, 2016, бр. 8534, 18. Ако някъде се срещнат два товарни добитъка, разминаването им е много мъчно и много рисковано. Доста е само едно малко сбутване помежду им, за да се намери единият в бездните, дето тялото му става на мръвки. РН, 1907, кн. 2, 61.
2. Остар. Караница, разпра, разправия; сбутня. Тя захвана да му намира хиляди причини и обвинения и други таквизи глупавщини, за които той съвсем са разядосваше. Такива и подобни сбутвания помежду им захванаха да стават по-често и току-речи катадневно. Ил. Блъсков, ДС (побълг.), 11. Сбутванията с цариградският Фенер захванале да преминуват в открита вражда; появило се желание да образуват „народна българска черква“. С, 1870, бр. 24, 191.
3. Остар. Въоръжен конфликт, битка, сражение; сблъсък. Понегде произхождали сбутвания с турските сили и пак сичко утихнало с глухи роптания. СБ, 1878, кн. 9, 78.