СБЪ̀ДВАНЕ ср. Отгл. същ. от сбъдвам и от сбъдвам се. Вариантите на легендите за него [княз Борис], ширещи се сред народа, се размножавали и придобивали стойността на предсказания, чието сбъдване е неминуемо. В. Гюзелев, КБП, 504. Ние не се съмняваме в сбъдването на тая надежда. Пряп., 1903, бр. 78, 1.