СБЪ̀РКВАНЕ ср. Отгл. същ. от сбърквам и от сбърквам се. Мила: – Кажи по-добре как се сбърка да дойдеш. Чудомир: – За сбъркване – не се сбърках, защото трамваят ме тръсна тъкмо пред вашата врата. П. К. Яворов, Съч. I, 1993, 230. Литературата за тях не е някаква необходимост, някаква „вътрешна“ необходимост – о, пази боже! – не някакво призвание, не дори и дарование („свише“), не дори и мерак... а само случайно сбъркване на пътя и след това – неволно последствие на закона за инерцията... Гео Милев, Съч. III, 2007, 140.