СВА ж., обобщ. местоим. вместо прил. Диал. Всичката, цялата. Учителко, сва нощ не съм спала. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 208. Та са моми побегнали, / останала най-младата, / сва ѝ глава побелела. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 552. Свата е сватба тръгнала / кошута да си улови. Нар. пес., СбНУ ХLI, 397. – Здравче венче, беру ли те моме? / – Ни ме беру, ни ме мен меришу, / кат я цъфтим, сва гора мерише. Нар. пес., СбВСтТ, 108.
– Друга форма: сву.
СВА показат. местоим. Диал. Това. Като наближих, той извади от храстите една книжна торбетина от изкуствен тор и вика: „Ей сва е моят Свети дух“. Н. Хайтов, ПП, 86. – Димитре, йолан Димитре, / сва ли ти е сестра Станчица? Нар. пес., СбНУ ХLVII, 75.