СВАДНЯ̀ ж. Диал. Свада. След една свадня той [Едип] убива това лице, което е неговият баща Лаи. С. Барутчийски, Х, 167. С това той [владиката] мислеше да са поизпразни черковният хамбар, да са изхарчат черковните парици, па сетне лесно ще му е да раздуха свадня. Ил. Блъсков, ЗК, 50. „Господин еди кой си, вашето влизане е невярно, – ще забележи [П. П. Славейков] някому – на сцената има остра свадня, а вие влизате спокойно, не в хармония с психологическия момент.“ Злат., 1932, кн. 5-6, 228.