СВАК и СВÀКИ, свàка, свàко, мн. свàки, обобщ. местоим. Диал. Всеки. Ред седу по ред момчета, / свак даде по ведро вино, / а сам Иван седъм ведра даде. Нар. пес., СбНУ XIV, 38. Провикна се зелен здравец из гора: / – Нема цвеке по-юбаво от мене, / че съм зелен цело лето и зиме, / кой ме найде, свак ме бере и стари, и млади. Нар. пес., СбВСтТ, 745.