СВÀСТИКА ж. 1. Кръст с пречупени рамена като религиозен символ у древните индийци, древните римляни и други народи. Свастиката е приемана традиционно за германски декоративен елемент, свързан с култа към слънцето. Тя се появява върху различни изделия на германските култури от Барбарикум, а в римските провинции прониква заедно с наемниците германи. Е. Генчева, РФБ, 75. Важна особеност на находките [в градището] са многобройните и разнообразни знаци и рисунки графити, врязани в камъните от монументалните строежи. Наред с рисунките върху много от блоковете са надраскани многобройни магическо-символични фигури – свастика, пентаграма, кръстове и др. Кр. Миятев, АСБ, 158. Свастиката се среща и като украса по саркофази от края на III началото на IV в., включително и в България. Археол., 2002, кн. 4, 33.
2. Кръст с пречупени под прав ъгъл рамена по посока на часовниковата стрелка, използван като емблема на фашистка Германия и на Националсоциалистическата партия (1935 – 1945); пречупен кръст. Няма как да си представим германския фашизъм без външните атрибути – маршове, партийни поздрави, факелни шествия, униформи и свастики. В. Проданов, НССП, 140. Там [в „Юнион клуб“] на една маса седяха двама от германската легация. Единият беше с партийната свастика на ревера. Св. Бъчварова, ЗП V, 211-212.
– От санскр.