СВАТАНÀК, мн. -ци, м. Разг. 1. Сват (в 1 знач.). Цяла седмица новите сватанаци се гощаваха за здравето и за щастието на чедата си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 133.
2. Мъж, роднина по сватовство; сват (във 2 знач.). Майката: – Развалиха ви сватбата! Е, Коста, щяхме сватанаци да станем! На кого се зловидя? Г. Джагаров, П, 38. – Господин полковнико, ти беше в Гюмюрджина, изпратен от сватанаците и ортаците на Радославов да обираш тютюните. Г. Караславов, ОХ III, 347.