СВÀТБА ж. 1. Организирано тържество за сключване на брак между младоженци и за утвърждаване на създаването на ново семейство, включващо изпълняването на народни, църковни и граждански обреди, придружено с веселие и танци. Костадин не искаше и да чува за скромно венчаване. Сватбата трябваше да стане със сватове, с кумове, според обичая. Ем. Станев, ИК I и II, 158. По Никулден старият Данил дигна две тежки сватби: в един и същи ден женеше син и дъщеря. А. Гуляшки, ЗВ, 22. От черквата за вкъщи пътуваха с автомобили – богата сватба с двама попове и черковен хор. М. Грубешлиева, ПП, 207. На другия ден почна циганската сватба и трая цяла неделя. Елин Пелин, Съч. I, 223. ● Нар.-поет. Сватба сватбувам. – Аз бях в Одрин на Комненовата ливада и на сватбата сватбувах – каза тихо Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 97. Станал ми Радул, отишал / в София града голема, / на сватба да си сватбува, / дарове да си приима / и баш побащим да бъде. Нар. пес., БНТв ІІ, 194.
2. Събир. Съвкупност от хората, участващи в такова тържество. Обичай беше да се плаче, когато булката напуща бащината си къща. Трябваше хаджи Драган да се намеси и сватбата тръгна към черквата. Й. Йовков, СЛ, 176. Отвън на улицата се проточи сватба някаква, обикновена сряда е, но някой е дал зор да се жени. Д. Бегунов, ЧД, 59. Сватбата току-що се върна от черква и в хладния въздух се усещаше миризма на восък и парфюм. Ем. Станев, ИК III, 35. Сватбата спря при една чешма с каменно корито. Д. Мантов, ХШМ, 26.
3. Прен. Поет. Обикн. в съчет. с прил. кървава. Среща със смъртта в смъртоносна битка, въстание и под. – На оръжие, братя!… Ето я кървавата сватба, за която сме се клели!… Дръжте се!… Да покажем на тирана що значи български юнак!… Битката се захвана с небивало настървение. Ц. Родев, ЧБС, 278. Възможна ли беше свободата ни без вашата кървава сватба? Н. Никифоров, ПВ, 136. Във вътрешността зрее идеята за въстание. Това ярко се забелязва у самите четници. Без разлика на възраст, те се тъкмят за бъдещата „кървава сватба“. Б. Кастелов, ДХ, 155. Това е вечерта, за която днес ние казваме: от нея започва подготовката за Априлската сватба на Пловдив. К. Странджев, ЖБ, 48. Скоро ще са почне кървавата сватба, ако Турция постоянствува да не приема решенията на конференцията. НБ, 1877, бр. 62, 241.
4. Етногр. Обикн. с опред. Комплекс от народни обичаи и обреди при женитба. През 30-те и 40-те години на ХХ век музикалното съдържание на етикета „народна музика“ добива по-ясни очертания. От традиционните обреди най-наситено присъствие в записаната музика през периода има фолклорната сватба. ТСОПК, 65. Най-важното лице при битова сватба е кумът или кръстникът, който стои на челно място и всички са длъжни да му оказват почит. Ст. Илчев, ИЖД, 106. Обредът плетене е кулминационния пункт в българската сватба по отношение на невестата. Злат., 1922, кн. 2-3, 122.
◊ Диамантена сватба. Отбелязване, празнуване на шестдесетата годишнина от сключването на брака. След 60 години съвместен живот възрастните хора отново се заклеха във вярност пред кмета на селото. Двете семейства вдигнаха наздравица за своите диамантени сватби. Утро, 2018, бр. 8434, 2. Еньова сватба. Етногр. Народен обичай, изпълняван от малки момичета на Еньовден, по време на който се гадае за тяхното бъдеще. Еньовден в Югоизточна България е известен и като ден на прорицанието, а самият обичай се нарича Еньова сватба. Ив. Венедиков, МБЗ І, 291. Златна сватба. Отбелязване, празнуване на петдесетата годишнина от сключването на брака. На емоционалното тържество за златната сватба се събраха близки, роднини и приятели на възрастната двойка. Децата и внуците им пожелаха дълголетие, здраве, щастие. Утро, 2018, бр. 8245, 4. Сребърна сватба. Отбелязване, празнуване на двадесет и пет годишнината от сключването на брака. В деня на своята сребърна сватба, в разгара на тържеството, Матей Матов се почувствува изведнъж много зле и легна на легло. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 339.
~ Един гледа сватба, <а> друг – брадва. Разг. Употребява се за означаване на пълна противоположност между нечии цели, интереси, действия и под. Ката се усмихна. – Ще я [каруцата] вземат, ами! Никой не може да я вземе. Аз я вкарах в двора и залостих портата. Зная аз: един гледа сватба, друг – брадва. Ст. Загорчинов, И, 289. <За> едни сватба, <за> други брадва. Разг. Употребява се, когато някой си изпаща от нещо, което за други е хубаво, добро. Едни сватба, пък други брадва. Война. И защо им е тая пуста война! Ил. Волен, НС, 60. Калесай го на сватба, да те благослови и догодина. Диал. За глупав човек, глупак. Минала сватбата и търся невястата. Диал. Ирон. Върша нещо с голямо закъснение. Помня на баща си сватбата. Диал. Ирон. Говоря невероятни неща, които е изключено да зная. Тръгвам / тръгна (отивам / отида) някъде като на сватба. Разг. Тръгвам (отивам) някъде с голямо желание, с радост, готовност. Народът тръгва в тази война като на сватба, готов на всякакви жертви в името на святата кауза – освобождението на поробените българи. Ф. Панайотов, ВВ, 163. Що ще магаре на сватба. Диал. Ирон. За изразяване на учудване от нещо неуместно, нередно.