СВАТБÀРИН, мн. сватбàри, м. Простонар. Сватбар. Когато беше сватбарин, а Миронча го канеха на всичките сватби и на всичките пиршества, той нарочно прекарваше тъпаните под прозореца на чорбаджията, за да го ядосва. Ив. Вазов, Събр. съч. VІ, 1976, 219. А Марин е запомнил зет си, макар и да работи в кравефермата, бръсне се поне през ден, ако не всеки ден, и се полива с одеколон като сватбарин. Ст. Поптонев, ДП, 131. Търкуланчо от Раздолци / на гръб носи триста колци, / остави го във горица – / дебне като стар пъдарин, / затумкай му ръченица – / скача като млад сватбарин. Що е то? (Таралежът) А. Разцветников, СбХ, 86.