СВАТБÀРКА ж. Жена сватбар. Латифе даряваше сватбарките, а Рамзина свенливо се спираше от жена на жена, ниско се навеждаше и целуваше ръка. Б. Несторов, АР, 17. – И ти ще ме викаш в черква сватбарка да ти бъда? – Ще те викам и ще дойдеш. Ще мълчиш и ще се усмихваш. В. Геновска, СГ, 143. Изкарай ни, бай Дамяне, танц! – замолиха се и момичетата сватбарки. Злат., 1943, кн. 6, 263.


Източник: Речник на българския език (онлайн)