СВАТБÀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от сватбар. Жените едва наместиха телесата си с пъшкане, а децата сватбарчета седнаха едно в друго, в смисъл по-голямото седна в скута на по-малкото, за да има какво да се говори през цялото пътуване. Й. Попов, ОЗ, 162. През 1925 година дядо ми рисува три фрески, на които изобразява Катя в национална македонска носия с рози в ръце, себе си в образа на овчар с гайда и едно момче сватбарче. Култ., 2017, бр. 25, 5.