СВÀТБИНА ж. Истор. Данък за сватба, заплащан от християните по време на турското владичество; сватбарина. Черен арапин тридесет години стои в Косово и събира тежък сватбен данък (сватбина), поради което момци и моми остават неоженени. П. Динеков, БФ I, 476. Госте мало продумали, / защо Момчил неженото оди: / дали нема пари за сватбина, / или нема убава девойка? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 220. Току имат триесет години, / как ми дошол църна арапина, / от царя ми сватбина прекупил: / Кой юнак млади се оженит, / нему сакат триесет и три минца. Нар. пес., СбНУ VII, 96.


Източник: Речник на българския език (онлайн)