СВÀТИЦА и СВАТЍЦА ж. Диал. 1. Жена, мома, роднина на младоженеца или на младоженката, която участва в сватбените ритуали; сватя. Тръгват сватовете, най-напред вървят свирците, по които после следват всите друзи сватове мъжи. От како извървят мъжите, започват сватиците с кумата напред. СбНУ VII, 65. Сватовете захващат да пеят особно и сватиците (жените) особно. СбНУ VIII, 75. Три дни му [на Илия] сватба стояла. / Сватици Ерини говорат: / – Како Ерино, Ерино, / назад ли да те върнеме? Нар. пес., СбВСтТ, 732.
2. Сватя (в 1 знач.); сваха.
◊ Стара сватица. Диал. Съпруга на стар сват; стара сватя, старосватица. Радо льо, / върви напред да вървим, / да кажем на майка ти, / че си кума станала, / кума, стара сватица. Нар. пес., СбАИ, 373.