СВАТЛЪ̀К, мн. -ци, м. Разг. Уговаряне на брак между мома и момък, обикн. извършвано от сватовници; сватосване. Чичо много обичаше да прави сватлък и речеше ли да ожени някого, не мирясваше, докато не го видеше под венчило. К. Гълъбов, Х, 87. Ако момата излезе имотна, зарязват проверките, удрят го на сватлък и ура-тута задомяват младите. В. Чертовенски, СбСт, 236. Лятото си отиде. Дойдоха коледните празници и старите тръгнаха по сватлъци. Ил. Волен, ДД, 148. Чешмите и кладенците са място, което по право принадлежи на младостта и любовта. Край тях младите вземат първа китка и обричат първа дума, там се правят сватлъци и уговарят женитби. Серд., 1940, бр. 9-10, 10.