СВАТÒВНИЦА ж. Жена, обикн. роднина на момъка, изпратена у дома на мома, за да я иска за жена; годежарка, сватя, сваха, стройница. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва. А като сватовница беше ненадмината сладкодумница – каквото подхванеше, изкарваше го докрай. Кл. Цачев, ГЗ, 33. Родителите изпращат сватовница, която пита родителите на момичето съгласни ли са да го дадат за еди-кое си момче. Г. Янев, СГ, 349. Когато сватовницата идва в дома на невестата да я иска от родителите ѝ, тя започва със следния израз: „Ние имаме купувач, а вие стока“. Л. Каравелов, Събр. съч. VI, 1966, 450. // Разш. Жена, която посредничи за женитба между мъж и жена.
– Друга (диал.) форма: свàтовница.