СВАТÒСВАМ, -аш, несв.; сватòсам, -аш, св., прех. Посреднича на някого, обикн. ерген или мома, да се ожени за определен партньор, чрез убеждаване, уговаряне по подходящ начин. Преди десетина години умря жена му. Дойдоха съмахленци да му съчувстват и го сватосаха за вдовицата Анастасия. Н. Антонов, ВОМ, 144. Жена му Райна беше с петнадесет години по-млада от него. Тя се ожени без любов – сватосаха я роднини. В. Нешков, Н, 269. Оклов ходил да я сватосва в околните села, но колкото и да хвалел момата, никой не я искал за жена. Д. Вълев, Ж, 28. сватосвам се, сватосам се страд., възвр. и взаим. На бабите ихтибара като всемогущи свати зел да пада, защото някои моми започели сами да са сватосват с ергените. П. Р. Славейков, СКНГ, 44. Сред една природа, която ражда само чувства на любов и нега, младите се сватосвали, ставали сватби и веселби. Хр. Бръзицов, НЦ, 153.
СВАТÒСВАМ СЕ несв.; сватòсам се св., непрех. 1. Обикн. с предл с. Уговарям женитба, сватба на някого, обикн. на мома. Чува една вечер учителят в кръчмата, че бащата на момичето се сватосва с чичо му, който има момче. Б. Несторов, АР, 229.
2. Обикн. с предл с. Ставам сват, роднина по сватовство с някого; сродявам се. Като хлапак се хвалех как не един тежък бегликчия ме е канил дома си и явно желаел да се сватоса с нас. П. Спасов, ГЛЗЗ, 80. // Само мн. Ставаме сватове, роднини по сватовство помежду си; сродявам се. Големият селски чорбаджия е харесал неговата унучка. Загатнал му е той, че иска да се сватосат, че иска да я вземе за своя син. Т. Влайков, Съч. VIII, 203.