СВАТÒСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от сватосвам и от сватосвам се. – Блазе му, който я вземе, макар и вдовица. Явно това бе нейна идея, тя открай време обичаше да се занимава със сватосване. Л. Станев, ПХ, 112. Досега, потънали в най-усилената работа около жътвата, те нямаха време да мислят за годежи и за сватби, но сега, като претупат и вършитбата, ще почнат пак сватосванията. Г. Караславов, СИ, 76.