СВАТУ̀ВАМ, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. и (рядко) прех. Сватосвам; сватя. Заварих Недялка Райков да разговаря с баща ми вкъщи, и той ми сватува за една негова роднина – това им беше разговора. М. Кънчев, В, 138. И гърми от смях Янината градина. – Ще ти сватувам, Янке, за Кулин Коля ще ти сватувам. Ц. Церковски, Разк., 74. Учителят и Желяз са ергени и никой няма да сметне, че той, чичо Бинбел, е подсторил учителя да сватува Гергина. А. Страшимиров, К, 67. Я стани, стани, Марийке, / че щат сгледници да додат, / за Данчо да та сватуват. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 51. Звъннали са девет порти, / не е било девет порти, / най е било събор момци, / събор момци коладници, / по-подир сватовници, / да сватуват малка мома. Нар. пес., СбГЯ, 213.
2. Непрех. Участвам в празнуването на сватба като сват (в 3 знач.); сватбувам. Сватуваше ката неделя, пилееше имота си за подаръци на новодомци. Й. Вълчев, СКН, 53. През лятото е кокошкар: / под сенките пладнува, / през зимата е пък сватбар – / сватува и кумува. Т. Харманджиев, П, 92. Три дни ми са яле, пиле, / яле, пиле, сватувале. Нар. пес., СбНУ ХIV, 72. сватувам се I. Възвр. от сватувам в 1 знач. Мъжът трябаше да играе ролята на жених и затуй смяташе за съвсем неприлично за жената да изкаже своето чувство към мъжът, преди той да се сватува за нея. ССГ (превод), 177. II. Взаим. от сватувам в 1 знач. Въобще нашите колонисти в Бесарабия се сватуват само помежду си. Ив. Вазов, Съч. VI, 143. сватувам си възвр. от сватувам в 1 знач. Тя не споделяше нито с Петър, нито със стария, защото и двамата бяха люти и можеше да я срежат, че тръгнала сама да си сватува. И. Петров, НЛ, 74. Щом като двама родители сгледат за своя син булче, / повикваха тайничко някой семеен приятел, / който подире отива сват у момата избрана. / Но тоя добър обичай е / днеска излязъл от мода – и всеки самин си сватува. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 123.
СВАТУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. С предл. с. Ставам сват, роднина по сватовство, с някого; сватосвам се, сродявам се. – Тая нощ се сватувахме с болярина Годеслава. – Как? – извика учуден банът. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 48.