СВЀДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сведа1 като прил. 1. Който е извит, наклонен надолу; приведен. И пак е есен и сливите са натежали от плод, сведените клони са подпрени с чаталести пръти. Н. Тихолов, ДКД, 98-99. Той извървя дола, като се провираше под сведените върби и ракитаци. Елин Пелин, Съч. II, 72. Не ще забрави тя [майката] скръбта / за своя син, умрял в борба, / тъй както сведените клони / не вдига плачуща върба. Т. Йорданов, Худ. С I (превод), 456.
2. За човек – който е с извито, наклонено напред тяло, необичайно за естественото му положение; приведен, наведен. Радомир възседна черния жребец на баща си. И сведен над присвитите уши на жребеца, шепнеше му: – Стигнеш ли – златни подкови. А. Дончев, СВС, 836. // За глава, чело – който е наведен, наклонен напред и надолу, необичайно за естественото му положение, обикн. за изразяване на почит, смирение, отчаяние или под.; наведен, приведен, преклонен. Накрая баща му вдигна ръка, та го погали по сведената глава за пръв път, откак се срещнаха. А. Дончев, ВР, 59. Вървеше тя с отпуснати рамене и сведена глава, като ударена с камък птица. А. Гуляшки, СВ, 273. И сякаш жрец, припаднал на колене, / мъдрецът шепне блед, в размисъл и томление: / „Нек огън обнови поквареното дело...“. / Но слънчев лъч запя над сведеното чело. В. Карагьозов, Избр. пр, 98. // За очи, поглед – който е насочен надолу, обикн. поради притеснение, срам и под.; приведен. – Когато ме види, все ще попита за тебе, за детето... Трябва някой път да им отидем на гости. – Не искам – промълви Севастинка с ниско сведени очи. Д. Ангелов, ЖС, 398. Хрельо: – Хубава е тази Теодора... твоята кралица Теодора, гъркинята... Много е хубава... Марко (дяволито): – Харесваш ли я? Хрельо (със сведен поглед): – Да, харесвам я. Т, 2014, кн. 1-3, 17.